Какво правим с непотребната храна?
В момента в Русе ресторантьорите предават остатъчната храна на компании, които я взимат и преработват в храна за домашни животни
Днешният 16 октомври е Световен ден на прехраната. Какво вършим с непотребната храна и каква е грижата за нуждаещите се от издръжка в другите региони на страната, изследваха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
Хранителните боклуци съставляват една десета (9,9%) от общия поток, сочат данните от морфологичния състав на битовите боклуци, сочат данните от Анализ на положението по отношение на отпадъците към Националния проект за ръководство на отпадъците (НПУО) 2021-2028 година, оповестен в интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Разделното им събиране и оползотворяване може да донесе освен екологични, само че и финансови изгоди.
Непотребната храна е източник на запаси
Превръщането на непотребната храна в запас е съществена активност на Инсталацията за компостиране на биоразградими боклуци на площадката „ Хан Богров “ към Столичното дружество за отнасяне на боклуци. В нея се преработват събрани от семействата и комерсиалните обекти биоразградими боклуци, от които посредством анаеробно разграждане се получава биогаз. На идващ стадий посредством когенератори той се преобразува в електрическа сила, както и в топлинна сила за потребностите на инсталацията.
През 2021 година в столичната апаратура са третирани 5050,18 тона хранителни боклуци, вследствие на което създадената електрическа енергия за 2021 година е 1 081 186 киловатчаса, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Столичната община. Значително повече са третираните хранителни боклуци в инсталацията и създадената електрическа енергия за първите девет месеца на 2022 г. Преработените боклуци до месец септември в това число са 5789,34 тона, а създадената в следствие електрическа енергия е 1 546 809,5 киловатчаса.
Разделно събиране на хранителни биоотпадъци на процедура се прави единствено в Столична община, се показва в Анализ и оценка на използването на законодателството по ръководство на отпадъците на национално, районно и локално равнище към НПУО 2021-2028 година, оповестен в страницата на Министерство на околната среда и водите. През идващите няколко години следва да се доразвие системите за разделното им събиране в София и да се изградят съоръжения за анаеробно разграждане на такива боклуци в Бургас, Русе и Благоевград.
Отпадъците от храна в курортния комплекс „ Албена “ се „ трансформират “ в ток и топла вода, описа за Българска телеграфна агенция заместник-директорът на сдружението по бизнес развиване Димитър Станев. Курортът е единственият в страната, който разполага със своя биогаз апаратура. Най-трудното беше да научим личния състав да събира разделно питателните боклуци, добави Станев.
По думите му практиката е те да отиват в специфични кофи и по-късно да бъдат извозвани до инсталацията. Там минават през още една сепарация, по-късно се смилат, кашата се хигиенизира и по този начин постъпва в биогаз инсталацията, изясни Станев. После към този момент се „ намесва “ когенераторът, който създава ток и топла вода.
Годишно инсталацията създава към 50 на 100 от силата, нужна за комплекса, добави Станев. Той посочи, че за събирането на питателните боклуци работят с две компании, които извозват боклуци и от региона на Варна.
В края на идната година се чака да проработи анаеробна апаратура за разделно събиране на биоразградими боклуци в Русе, сподели за Българска телеграфна агенция Цветан Йорданов - шеф на общинския отдел " Международно съдействие и планове ". Тя се построява по европроект и е на стойност към 34 млн. лв.. Проектът е на община Русе, а сътрудници са общините Сливо поле, Иваново, Ветово и Тутракан. Част от плана е закупуването на над 2000 съда за сметосъбиране на биоразградими боклуци - хранителни останки от детски заведения, лечебни заведения и заведения за хранене. При анаеробния развой ще се получава газ, от който ще се създава ток, а като остатъчен артикул инсталацията ще генерира и компост.
През 2023 година във Велико Търново ще бъде построена апаратура за преправка на отпадна храна, която първоначално ще бъде употребена от учебните столове, сподели за Българска телеграфна агенция Зорница Кънчева, шеф на Дирекция “Екология “. Тя уточни, че все още остатъците от менюто в заведения за хранене и ведомствени столове се оползотворяват посредством компании, които ги доставят на селскостопански дворове и ферми.
В Благоевградско в момента се построява анаеробна апаратура взаимно с общините Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, обединени в Регионално съдружие за ръководство на отпадъците. Инсталацията ще е за отнасяне на хранителни и биоразградими боклуци по анаеробен метод посредством суха машинизация. Крайният артикул посредством технологията на суха машинизация ще е компост, остатъчен артикул, както и биогаз метан, който ще влиза в когенерационен модул и ще се създава електрическа сила, описа за Българска телеграфна агенция основният еколог на общината Диана Стефанова. На този стадий не е въведена система за разделно събиране на питателните боклуци, генерирани от популацията, само че това следва да се случи до края на идната година, добави тя.
Събираме ли разделно и даряваме ли непотребната храна?
За попречване на питателните боклуци е належащо прецизиране и детайлизиране на механизма на освобождение от Данък добавена стойност при даряване на храни, защото без него от финансова позиция за компаниите е по-изгодно да ги изхвърлят. Това написа в Анализа и оценка на използването на законодателството по ръководство на отпадъците на национално, районно и локално равнище към НПУО 2021-2028 година В случай, че на равнище Европейски Съюз се вкарат цели за преработване на питателните боклуци и се посочи обсега и равнището на преработване, то ще се създадат съответни разбори за въвеждане на спомагателни принадлежности за реализиране на задачите – основаване на системи за разделно събиране на отпадъците от общините или използване на „ скица за разширена отговорност на производителя “, написа още в документа.
Председателят на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе Красимир Иванчев разяснява за Българска телеграфна агенция, че преди години в града е имало самодейност на ресторантьорите останала годна храна от заведенията да се дава на бездомни. Идеята е била тя да се слага в хладилни витрини, ситуирани в центъра на града, а нуждаещите се да си взимат от тях. От Българската организация по сигурност на храните обаче им обяснили, че храната би трябвало да бъде с етикет със период на валидност и някой да подсигурява, че е качествена. " Сега ресторантьорите предават остатъчната храна на компании, които я взимат и преработват в храна за домашни животни - кучета, котки ", изясни Иванчев.
От няколко години казусът с остатъците от храна в заведенията в курортните комплекси и в местата за настаняване във Варненско е позволен и тя не се изхвърля в общите контейнери, сподели ръководителят на Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (ВАХР) Павлин Косев. По думите му отпадъците се слагат в специфични контейнери или биоразградими чували и се изнасят от профилирани компании. Може да се каже, че в курортите към Варна разделното сметосъбиране към този момент е реалност, уточни Косев. Според него изхвърлянето на храната от заведенията е регламентирано и общината следи строго за спазването на разпоредбите. Проблемът е, че те не важат и за жителите, разяснява още ръководителят на ВАХР.
Проблемът с питателните останки е напът да се реши и в общините Враца и Мездра, които извършиха план за компостиране на биоразградими боклуци. По плана беше построена съвременна компостираща апаратура и бяха доставени общо 544 контейнера за двете общини за разделното им събиране. Част от тях са особено надписани, че са за хранителни боклуци. Кметовете на Враца и Мездра – Калин Каменов и Иван Аспарухов са единомислещи и безапелационни, че следва още работа, до момента в който хората се научат да събират разделно остатъците от трапезата си и да ги изхвърлят в избраните за това контейнери.
От края на 2016 година до началото на 2018 година по план на Сдружението на Югозападните общини (СЮЗО) са раздадени 800 компостера за домашно компостиране в Благоевградско. Проектът е финансиран по Програмата за трансгранично съдействие сред България и Северна Македония, като раздадените компостери са по 400 от двете страни на границата. Интересът към компостиране в семействата е бил доста огромен, изключително в по-малките обитаеми места, където хората живеят в еднофамилни къщи, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на СЮЗО Любица Томова. По данни на сдружението към 40 на 100 от отпадъка от семействата може да се компостира. Могат да се компостират единствено храни, които не са от скотски генезис, уточни Томова.
Към момента няма построена система или сложени специфични кофи за изхвърляне на храна от семействата, само че е създаден план, с който ще се кандидатства за финансиране през идващия програмен интервал, сподели за Българска телеграфна агенция Росица Копривчина, шеф на Дирекция „ Транспорт и екология “ в Община Стара Загора. От думите ѝ стана ясно, че заведения за хранене и хипермаркети би трябвало да имат подписан контракт с компания, която да се грижи за оползотворяването на непотребната храна, която те генерират. „ Ресторантьорите започнаха да поръчват по-малко храна - толкоз едвам стигне за обслужване на клиентите им и не се презапасяват с артикули “, разяснява Вени Петрова, ръководител на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Стара Загора. Тя изясни, че огромна част от бизнеса в региона се включва в разнообразни благотворителни акции в поддръжка на нуждаещите се.
След вълната от съпричастност и самодейностите на доброволци по време на пандемията, даряването на храни става все по-сложно като организация, обясниха организацията на професионалните готвачи от Смолян Chef's club Smolyan, която има богат опит с благотворителни акции и даряване на топла храна. Дори в случаите, когато биха могли да се дават годни храни, които са в остатък от дадени заведения, тяхното даряване за обществени домове или нуждаещи се групи е обвързвано с тежка бюрократична процедура и попълване на купища документи, разяснява Снежана Орлова от клуба. Постоянно решение в тази посока може да бъде основаването на хранителна банка, която към този момент в Смолян липсва, прибавя тя.
Репортерска инспекция измежду шефове на заведения за хранене и бистра в Търговище показва, че храна в тях се подготвя в такива количества, че да се изхвърля минимално. Остатъците от клиентите в множеството случаи отиват непосредствено в контейнерите. Бистрата, които имат и обедни менюта, са с контракти за остатъчната храна, която след това се употребява за изхранване на животни. Управителят на бистро „ Родопа “ Ива Костова сподели за Българска телеграфна агенция, че има случаи когато хора, най-вече бездомници, нощуващи на гарата в Търговище, „ се примолват за храна – в никакъв случай не сме отказали “.
В цялата област Търговище няма контейнери, обособени за хранителни боклуци.
В Монтана и региона няма компания, която да се занимава с оползотворяване на храни с изминал период на валидност, откри репортерска инспекция на Българска телеграфна агенция. В доста търговски обекти и заведения за хранене се случва да остане храна, само че тя се изхвърля. Собственик на заведение за продажба на прясно приготвена храна, намиращо се до входа на огромен хипермаркет в Монтана, съобщи, че дневно се подготвят по 20-25 разнообразни ястия, от които някои остават до вечерта. В 17:00 часа се прави понижение на някои храни, за да се продадат, само че не всеки път се случва, поради което от време на време се постанова да се изхвърлят. Друг притежател на заведение за подготвяне и доставка на храна за обяд до домове, компании и офиси, съобщи за Българска телеграфна агенция, че не рискува с приготвянето на доста храна, тъй като ще би трябвало да я изхвърли и да инкасира загуби, в случай че остане.
Пепа Димитрова, шеф на „ Домашен обществен патронаж, дневен център за остарели хора и обществена столова “ в Казанлък разказа, че някои локални заведения имат процедура да доставят остатъчната си храна в обществената столова. Тя приветства самодейността и приканва повече притежатели на хранителни обекти да се свързват с центъра.
В Сливен няма процедура да се подарява оставаща от заведения за хранене и заведения храна като се изключи избрани начинания, сподели за Българска телеграфна агенция Христо Стоянов, ръководител на Регионалната конструкция на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в Сливен. Той напомни, че по време на пандемията заведения от районната конструкция хранеха медици от коронавирус отделенията в града.
Друга сходна самодейност е имало по време на новогодишните празници, когато може да се купи храна, която да се остави за нуждаещи се. „ Ние сме отворени за сходен тип начинания, само че това би трябвало да се прави по верния метод, да бъде регламентирано. Фирми, които имат кетъринг в категоризациите, са осведомени и дават отговор на изискванията “, уточни той.
На територията на област Разград липсват хладилници, от които хората в усложнение да могат да си взимат храна, няма и заведения за хранене или заведения, които да раздават безвъзмездна храна на нуждаещите се.
Благотворителна самодейност, която закупи известност в доста градове в страната, откри почитатели и в Кубрат - против хранителен магазин в централната част на града беше сложена кутия с надпис " Ако имаш - остави, в случай че нямаш - вземи ". Доскоро хората оставяха храна за нуждаещите се, само че, за жалост, все още кутията е свалена, сподели за Българска телеграфна агенция инициаторката на благородната самодейност Ива Димитрова.
Няма процедура заведенията в Кюстендил да дават храна за хора, изпаднали в потребност, тъй като няма основан работещ механизъм за това, сподели за Българска телеграфна агенция Станислав Георгиев - един от притежателите на заведения в Кюстендил. По думите му на няколко пъти той персонално е опитвал да предлага годна храна на обществени заведения в региона, само че му е било отказвано да я одобряват.
За да не стигат до изхвърляне на храна и респективно финансови загуби, заведенията в района на Кърджали ползват практики, както на доста места в страната – купуват по-малки количества. Друга процедура е да дават на половин цена, а някъде и гратис, храна от обедното си меню на личния състав, а също по този начин и да рециклират храната, откри инспекция на Българска телеграфна агенция.
В Силистра няма система за събиране на изхвърлена храна от семействата и непотребна храна от заведения за хранене и хипермаркети. През последните години, по време на пандемията, двама притежатели на заведения за хранене в Силистра даряваха безвъзмезден обяд на хора в потребност. Още не е ясно дали благородната самодейност ще продължи и тази зима.
Засега няма система за събиране и оползотворяване на остатъците от храни в хипермаркетите и семействата в Перник, откри Българска телеграфна агенция.
„ Топъл обяд “ има в доста общини, усилват се искащите и потенциалът
Повечето общини и общински региони работят по програмата за даване на храна „ Топъл обяд “, която завърши в края на септември. Вече може да се кандидатства с планове за даването на топъл обяд и по новата Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027 година Услугата ще се финансира по омекотен ред като плануванаъа безплатна финансова помощ е 127 737 000 лв., информира Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Топъл обяд “ е целогодишна мярка, ориентирана към хора с ежедневна потребност от поддръжка и липса на достъп до ежедневна храна. Целта е да се доближава и до отдалечени места, където хората изпитват още по-сериозни усложнения за прехраната си, включително вследствие на форсмажорни условия.
Резултатите от Структурирано изследване на крайните получатели на помощта по програмата за интервала 2014-2020 година демонстрират, че над половината (53%) от подкрепените лица с топъл обяд живеят в по-малки градове. Приблизително равни дялове от ползващите услугата са жителите на регионалните градове (23%) и на селата (20%), а нищожен дял (3%) от ползващите помощта живеят в столицата, се показва в новата Програма за храни 2021-2027 година Къде и по какъв начин е проведено даването на топла храна в страната, изследваха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
По-голям потенциал по програмата „ Топъл обяд “ декларират общините от област Търговище за идващия програмен интервал. Целта на Община Търговище е услугата да продължи до 30 септември 2025 година Социалният патронаж на територията ѝ обгръща 641 души. Услугата „ Топъл обяд “ в община Попово ще бъде продължена до 2025 година Досега са я употребили 150 нуждаещи се и броят им ще се резервира, защото това е оптималният потенциал, изясни Българска телеграфна агенция Свилена Анкова, шеф на „ Заведения за обществени услуги “ към Община Попово. Заявления за прилагане на услугата към 26 септември са подали 237 кандидат-потребители.
Ще се кандидатства за продължение на услугата и в региона на Омуртаг като задачата е броя да бъде увеличена с 30, сподели за Българска телеграфна агенция Румяна Илиева, основен специалист в „ Европейски стратегии и планове “ към общинската администрация. Досега в община Опака от „ Топъл обяд “ са се възползвали 300 души, в този момент администрацията ще кандидатства за продължение на услугата за 450 души, посочи Вилдан Османова – основен специалист „ Бюджет и счетоводство “ към общинската администрация. Доскоро планът „ Топъл обяд “ в община Антоново е обслужвал 450 индивида, а новото планово предложение е за 500 души, сподели за Българска телеграфна агенция Татяна Петрова – шеф на дирекция „ Финансово-стопански действия и ръководство на собствеността “.
В Русе има две обществени услуги, посредством които се дава храна на уязвими хора - " Социален патронаж ", при който храната се заплаща и " Обществена столова ", която е безвъзмездна, защото е по европроект, описа за Българска телеграфна агенция шефът на локалното общинско дружество " Обществена столова и обществени жилища " в Русе Мариан Димитров. „ Обществената столова " е нараснала потенциала си от началото на пандемията повече от два пъти и към този момент оказва помощ на 250 души.
В община Казанлък се предлага услугата „ Домашен обществен патронаж, дневен център за остарели хора и обществена столова “. Към момента от нея се възползват 340 души от цялата община, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на центъра Пепа Димитрова. Храната се доставя до адрес в Казанлък и близките обитаеми места, може да бъде взета и на място от трапезарията като изискване е тя да се одобри от лицето, което употребява услугата. „ Социалният миг е, че потребителите заплащат храната на по-ниска цена, в която не са включени разноските за личния състав, обслужващ услугата, тези разноски се поемат от локалната администрация “, акцентира Пепа Димитрова. Кандидатства се с попълнена бланка на място, само че сега има лист с чакащи, защото потенциалът на услугата е напълнен. Пепа Димитрова разяснява още, че в услугата съвсем не остава неоползотворена храна.
Община Хасково работи по две стратегии, които са свързани с подготвяне и доставка на храна – „ Домашен обществен патронаж “ и „ Топъл обяд “, заяви началникът на отдел „ Здравеопазване и обществени действия “ в администрацията Златка Караджова. Патронажът е разходвал бюджет от началото на година до момента за близо 90 000 лв., а „ Топъл обяд “ от края на юни до момента – 101 500 лв. за 500 консуматори. Предстои те да се усилят на 700 души, като ползата е доста огромен – към този момент имаме към 1100 заявки, посочи Караджова. От 2020 година общината има и 3-годишен контракт за подготвяне и доставка на храна за детските градини, учебни заведения и обществени домове в общината. Контрактът с Едноличен търговец „ Тано – Николай Траилов “ е за 8,5 млн. лв. като сдружението е контрагент и за двете обществени услуги. Ежедневно подготвяме храна за сред 10 000 и 12 000 души, разясни Траилов. По думите му Фирмата работи и в общините Димитровград, Свиленград и Стамболово, а храната не остава, защото е по поръчка.
Във всички общини на област Сливен се извършва планът „ Топъл обяд “, който е безвъзмезден, има и услуга „ Социален патронаж “, като тя се заплаща на преференциални цени. В община Сливен през последната година по плана са обхванати 1600 души, сподели пред Българска телеграфна агенция Здравка Катилеева от локалния обществен отдел. В община Котел по плана „ Топъл обяд “, който завърши през септември, т.г., през работните дни на седмицата храна получаваха 2100 души в 17 обитаеми места, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция Десислава Пепелишева, шеф на " Социални и филантропични действия " в общината и началник на плана. В община Нова Загора до момента 291 лица са минали през услуга „ топъл обяд “, като потребителите са от град Нова Загора и от 26 села в общината, се показва на общинския уебсайт. Община Твърдица успя да удължи периода по плана до края на годината, без да има спиране и обгръща към 600 души, сподели кметът Атанас Атанасов. В момента в останалите три общини се събират заявки за новия план и общините аплайват от плана, като се чака да почнат още веднъж работа при започване на ноември и с по-голям потенциал.
Социално слабите и хората в усложнение в област Разград се подкрепят с храна по разнообразни стратегии и планове, главната е „ Топъл обяд “, а в обособени общини и по програмата „ Обществени трапезарии “, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на Дирекция „ Социално подкрепяне “ Татяна Костова. В множеството общини топлият обяд е предоставян до края на септември, а в този момент общините приготвят планови за продължение на програмата. В община Разград до края на септември топла храна са получавали 300 нуждаещи се, подхванати са дейности за продължение на програмата. Общо 500 нуждаещи се консуматори от района получават топла храна и посредством Домашния обществен патронаж, заяви за Българска телеграфна агенция Кольо Колев, основен специалист в общината. За празници за тях има и пакети с храни от първа нужда, предоставяни посредством БЧК, компании или организации. Община Лозница има утвърден план за даване на храна на 400 индивида. В Цар Калоян се изхранват 60 консуматори. В Исперих подготвят план за 160 обществено слаби. В Кубрат топъл обяд ще бъде обезпечен за 350 извънредно нуждаещи се. В община Завет 120 лица се изхранват посредством социална столова, като се приготвя план за кандидатстване по стратегия „ Топъл обяд “, която да покрие потребностите на тези 120 души от новата календарна 2023 година В община Самуил са разпознати 327 нуждаещи се, като 27 души се хранят в социална столова, а 300 души се поддържат по стратегия „ Топъл обяд “. Според Таня Костова поради рецесията и повишаването на живота, ползващите трапезариите се усилват.
Домашният обществен патронаж във Велико Търново в момента има 462 консуматори – пенсионери и хора с увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция Росица Димитрова, шеф на Дирекция „ Социални действия “ в община Велико Търново. За минималния пакет, който се доставя 21 дни в месеца и се състои от чорба и главно ядене, само че без самун, цената е 4 лв., в случай че има и половин самун в пакета - цената е 4,70 лева За ежедневна доставка на цялостния пакет цената на абонамента е по-малко от 100 лв., уточни Димитрова. Хората от най-уязвимите групи употребяват услугите на социална столова в центъра на града, в която са записани 135 индивида и половината получават безплатната топла храна на място. Хората От седем години средствата се обезпечават от фонд „ Социална протекция “ към МТСП. Проектът ще завърши в края на годината, само че от общината имат намерение да аплайват по стратегия „ Топъл обяд “ като целевата група ще доста по-голяма.
Община Стара Загора в помощ на възрастните хора предлага услугата „ Домашен обществен патронаж “, сподели за Българска телеграфна агенция заместник-кметът Иванка Сотирова. Капацитетът ѝ е 350 души и работи на цялостен размер, сподели шефът на услугата Гергана Тодорова. Повече от 90 на 100 от потребителите употребяват и услугата за доставка на храната до дома. Стойността на дневното тристепенно меню варира от 2 до 3 лв. според от продуктите. От думите на Тодорова стана ясно, че, за жалост, донорите липсват.
В област Ямбол безплатен топъл обяд получават над 1600 нуждаещи се. В региона не действат други обществени трапезарии, с изключение на тези към общините. Общинските администрации към този момент са кандидатствали за продължение на плановете „ Топъл обяд “ и през новия програмен интервал, оповестиха оттова за Българска телеграфна агенция.
Безплатна храна в община Ямбол получават 700 души в затруднено материално състояние. На доставките на топъл обяд разчитат също 600 възрастни и самотноживеещи хора в 44-те села в община Тунджа, а в крайграничната община Болярово – 270 индивида. Община Елхово осигурява гратис хранене на 50 свои поданици с ниски приходи и здравословни проблеми. Към момента тази обществена услуга не се предлага единствено в община Стралджа. Мотивът на администрацията е, че от нея се възползват най-вече маргинализираните групи. „ Няма да храним хора, които не работят, крадат “, разяснява за Българска телеграфна агенция заместник-кметът Гроздан Иванов.
Община Монтана храни всекидневно по 480 индивида в домашния обществен патронаж в града и по 200 други в диетичния стол. Това са обществено слаби и трудноподвижни хора, на които храната се доставя до домовете. В патронажа и диетичния стол храна не се изхвърля, защото се подготвя за прецизен брой хора. Община Берковица изпълнява план за даване на безвъзмезден топъл обяд на 50 извънредно нуждаещи се хора – обществено слаби, заболели и трудноподвижни хора. Проектът се финансира от фондовете на Европейски Съюз и по него всеки работен ден 50 души получават чорба, главно ядене, самун, а в някои дни и десерт. В домашния обществен патронаж в Берковица всекидневно се подготвя храна за към 200 души.
В Ловеч Общината обезпечава изхранване на 300 нуждаещи се от поддръжка посредством Домашния обществен патронаж. Той има две бази – в Ловеч и село Дойренци. Финансирането е от общинския бюджет, като за тази година е в размер на над 867 хиляди лв.. Потребителите заплащат и такса, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската администрация.
В града има и частен домакински патронаж. До края на годината по целева стратегия „ Обществени трапезарии “ към Фонд „ Социална протекция “ се хранят 150 души в Троян. Те получават всеки ден гратис топла храна. Стойността на плана е 132 хиляди лв., финансиран от националния бюджет. Другата услуга е Домашен обществен патронаж – половината средства се обезпечават от общинския бюджет, а останалата част от потребителите, като са обхванати 260 души. Останалите общини в региона също са кандидатствали по планове за топъл обяд на нуждаещи се.
Осигуряването на топла храна за възрастните, самотноживеещите и хората в неравностойно положение област Враца се обезпечава от години от звената „ Домашен обществен патронаж “. Услугата се предлага във всичките 10 общини в региона. В най-голямата от тях – Враца, общинското дружество „ Социални действия “, към което е патронажната грижа, доставя храна на 350 консуматори в града и множеството села. Още 200 обществено слаби семейства получават храна по програмата „ Топъл обяд “. След следващото удължение на действието на програмата, продължава набирането на консуматори на услугата както във Враца, по този начин и в останалите общини.
В област Кърджали в помощ на хората в неравностойно състояние програмата „ Топъл обяд “ действа на територията на шест от общо седем общини в региона. От няколко дни и в седмата община – Черноочене се набират документи за включване. Броят на хората, които всекидневно в делничните дни получават топъл обяд надвишава 7 500 индивида като най-вече са в община Кърджали – 2 100. Още 100 индивида в общината получават услугите на социална столова, по фонд „ Социална протекция “.
Социалният патронаж единствено за град Плевен е с потенциал от 400 души, който е доближат, сподели за Българска телеграфна агенция Светлана Костадинова, началник-отдел „ Връзки с обществеността и протокол ”. Ако потребителят е декларирал обяд и вечеря, цената за месец от 99.90 лева, дружно с самун и доставка, а единствено за обяд е 70 лева В селата Коиловци, Бохот, Пелишат и Мечка, както и в град Славяново има основани общински кухни, които са с потенциал от 215 души. Община Гулянци подпомага нуждаещите се хора с безвъзмезден обяд по разнообразни стратегии и планове от 2009 година, заяви Надя Любенова, основен експерт в локалната администрация. На топъл обяд всеки работен ден могат да разчитат 200 консуматори от всички обитаеми места в общината. Безплатната храна се подготвя и разнася от Домашен обществен патронаж, чийто потенциал е 500 души. От тях 300 са клиенти на обществената услуга, а останалите 200 са по план „ Топъл обяд “.
Около 3869 души в Пловдив получават гратис или с доплащане ежедневно храна посредством обществените планове на община Пловдив, заяви за Българска телеграфна агенция Георги Титюков, зам.-кмет по “Спорт, юношески действия и обществена политика ”.
Чрез плана " Топъл обяд към края на септември всеки ден 1769 души получават изцяло гратис чорба, главно с месо и две филии самун. Изискването за включване в нея е да са под линията на беднотия, която е 413 лв., само че по отношение на инфлацията е повишен прагът по програмата до 451 лв.. Титюков разясни, че цената е закрепена като при началото на програмата през 2016 година тя е била 2.50 лв. на човек дневно, а към днешна дата по отношение на инфлацията от 1 октомври е 3.20 лв..
Община Пловдив дава и " Домашен обществен патронаж ", който доставя храна всеки работен ден до дома на 400 души. Има такса, % от пенсията, само че не повече от 120 лв., сподели Титюков. Друга обществена услуга, която се извършва от районните кметства, е " Диетични и диабетични трапезарии ". Там потребителите са 1700 души. Заплащането е 1.50 дневно, а общината доплаща на компаниите по 1.65 лв..
Обществените трапезарии във Варна обслужват 1 105 души, чиито приходи са под линията на беднотия, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската дирекция „ Социални действия “. Финансирането на активността им е напълно от бюджета на града. На територията на общината работят две общински трапезарии. Ако от приготвената за съответния денхрана остане нераздадена, тя се дава на хората, настанени в Приюта за бездомни и небогати в града. Сега общината чака финансиране за обезпечаване на топъл обяд за още хора, като парите ще бъдат обезпечени по стратегия „ Храни 2021-2027 година “. В този план ще бъдат включени 300 души от уязвими групи.
Община Силистра работи по контракт с Фонд „ Социална протекция “ към МТСП за даване на обществена услуга „ Обществена столова “ през 2022 година като са утвърдени 150 консуматори. В момента се приготвя кандидатстване и за новия програмен интервал. В Силистра има и Център за краткотрайно настаняване на бездомни, където също се обезпечава безвъзмездна храна. В Дулово обществена столова има от шест години и обслужва 100 души. В Алфатар работят по „ Топъл обяд “ с към 300 души, а в община Главиница - с 320 души. Община Ситово има опция да кандидатства с план по процедурата „ Топъл обяд “, който ще разреши продължение на даването на топлия обяд за нуждаещите се лица. В Тутракан също приготвят кандидатстване по програмата за новия програмен интервал. Там хората в потребност се подкрепят и със средства от благотворителни прояви. В Кайнарджа безплатна храна получават над 400 деца и възпитаници от образователните заведения и детските градини. Социални кухни и трапезарии се провеждат от неправителствени организации или ресторантьори по време на огромни празници.
Повече от 1000 деца и възрастни в потребност се възползват от обществените услуги, които община Шумен предоставя посредством разнообразни планове, заяви за Българска телеграфна агенция Зорница Георгиева, младши специалист „ Връзки с обществеността " в локалната администрация. Безплатен топъл обяд на хора в потребност се дава посредством публичната столова. Топла храна ежедневно получават 110 души в затруднено обществено състояние. Други 320 трудноподвижни и самотни възрастни и хора с увреждания от Шумен и обитаемоте места в общината получават топла храна до домовете си от домашния обществен патронаж, за който се заплаща минимална месечна такса. Преди година и половина кухнята беше преместена в актуализирана постройка като със средства на общината и с подаяние от компания „ Алкомет “ беше обезпечено ново кухненско обзавеждане. Дейността и на двете услуги се финансира напълно от общинския бюджет. Община Шумен ще продължи да обезпечава безвъзмезден топъл обяд на 650 души и по новата Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027.
Община Перник разчита най-вече на услугата „ Топъл обяд “, заяви шефът на дирекция „ Хуманитарни действия “ в общинската администрация доктор Татяна Вангелова. Храната се дава на хората в усложнение в два мобилни пункта или непосредствено по домовете като потенциалът на услугата е 120 души. След индексацията на пенсиите броят на правоимащите е понижен до 75 души, нови заявки обаче се одобряват непрестанно, уточни Вангелова. Програмата „ Топъл обяд “ е естествено продължение на публичната столова, която бе осъществена през 2020 година Функционира и домакински обществен патронаж. Срещу възнаграждение сред 70-100 лв. месечно се обезпечава всекидневно по един топъл обяд.
Чрез домашния обществен патронаж в Кюстендил се обслужват общо 300 души, споделиха за Българска телеграфна агенция от Общината. Патронажът подготвя и доставя храна по домовете на потребителите. Шестима са обхванати в общинската обществена столова, която е ориентирана към облекчаване потребностите от храна за лица, които са изпаднали в неспособност да обезпечат сами прехраната си и дават отговор на нужните критерии за прилагане на обществената услуга. Общо 180 души получават топъл обяд в Кюстендил по плана, финансиран по Оперативна стратегия за храни и/или главно материално подкрепяне 2021-2027. Други 140 души от общината се хранят посредством целевата стратегия " Обществени трапезарии - 2022 година ", посредством Фонд " Социална протекция ".
Община Смолян отново кандидатства по схемата „ Топъл обяд “, финансирана от Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027 от Европейски обществен фонд. По тази стратегия общинските обществени служби в област Смолян залагат на по-трайни решения за обезпечаване на храна за хора от уязвимите групи.
По данни на Регионална дирекция „ Социално подкрепяне “ на територията на област Благоевград има обществени трапезарии в общините Благоевград, Кресна, Петрич, Сатовча и Симитли. Капацитетът им е 200 души за обществените трапезарии в Сатовча и Петрич, 150 души за община Благоевград, 100 за Кресна и 70 за Симитли. Социалната активност „ Домашен обществен патронаж “ се предлага във всички 14 общини на територията на област Благоевград. В съответните общини се обслужват сред 50 и 450 души. Общо хората, които се обслужват от обществения патронаж са към 2600 души.
Топла храна оферират църкви, БЧК и неправителствени организации
Социална столова действа към Ловчанска митрополия от 2004 година Топла храна всеки ден получават към 20 небогати и бездомни ловчанлии. Продуктите са от донори, а храната се подготвя от доброволци, напомни за Българска телеграфна агенция Ловчанският митрополит Гавриил. Такава кухня за обществено слаби хора има и към църквата " Св. преподобна Параскева " в Троян. В нея се дава топла храна също на 20 извънредно нуждаещи се, описа Ваня Божкова, която сега се грижи за кухнята. Храната се раздава три дни в седмицата.
Социална столова има и към храм „ Св. Иван Рилски “ в Търговище, която повече от 25 години храни хора от разнообразни етноси и религии. Финансирането е от донори, които резервират анонимност - „ хора, на които Христос им е в сърцата “, сподели отец Славчо Проданов - архиерейски наместник на Търговищка духовна околия. „ Социалната столова се грижи за всички еднообразно, тъй като всички живеем под единия Бог “, добавя свещеникът.
В Благоевград има една обществена кухня, основана от доброволци. Тя е на територията на храм „ Свети Николай “ в благоевградския квартал „ Грамада “ и е основана с благословията на Неврокопския митрополит Серафим. В нея се изхранват един път седмично, в събота, сред 200 и 250 души.
Кризисна столова на БЧК в Русе предоставя повече от 10 години храна на 40 бездомни през студените месеци, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на регионалната конструкция на БЧК в крайдунавския град Антоанета Ябанозова. Трапезарията се устоя с финансиране от националното управление на БЧК, като разчита доста на донори. " Подготвяме трапезарията за наближаващите студени месеци. Предвиждаме тя да отвори в средата на идния месец. Отново ще раздаваме седмични хранителни пакети - самун и консерви, както и топла чорба, чай и сандвичи. Бездомните ще получават също обществени и здравни съвещания, ще ги насочваме и към разнообразни институции според от техните потребности ", изясни Ябанозова. По думите ѝ БЧК продължава и огромна акция в съдействие с известна верига хипермаркети за набиране на дълготрайни хранителни артикули от клиенти, които желаят да дарят и се разпределят за обществено слаби.
Областната организация на БЧК в Ямбол също работи по стратегии за хранително подкрепяне. В техните пунктове предходната година са раздадени пакетирани храни на 5000 нуждаещи се, по описи от Агенцията за обществено подкрепяне. Очаква се стартирането на новите европейски стратегии за задачата. По план на БЧК безплат
Днешният 16 октомври е Световен ден на прехраната. Какво вършим с непотребната храна и каква е грижата за нуждаещите се от издръжка в другите региони на страната, изследваха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
Хранителните боклуци съставляват една десета (9,9%) от общия поток, сочат данните от морфологичния състав на битовите боклуци, сочат данните от Анализ на положението по отношение на отпадъците към Националния проект за ръководство на отпадъците (НПУО) 2021-2028 година, оповестен в интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Разделното им събиране и оползотворяване може да донесе освен екологични, само че и финансови изгоди.
Непотребната храна е източник на запаси
Превръщането на непотребната храна в запас е съществена активност на Инсталацията за компостиране на биоразградими боклуци на площадката „ Хан Богров “ към Столичното дружество за отнасяне на боклуци. В нея се преработват събрани от семействата и комерсиалните обекти биоразградими боклуци, от които посредством анаеробно разграждане се получава биогаз. На идващ стадий посредством когенератори той се преобразува в електрическа сила, както и в топлинна сила за потребностите на инсталацията.
През 2021 година в столичната апаратура са третирани 5050,18 тона хранителни боклуци, вследствие на което създадената електрическа енергия за 2021 година е 1 081 186 киловатчаса, оповестиха за Българска телеграфна агенция от Столичната община. Значително повече са третираните хранителни боклуци в инсталацията и създадената електрическа енергия за първите девет месеца на 2022 г. Преработените боклуци до месец септември в това число са 5789,34 тона, а създадената в следствие електрическа енергия е 1 546 809,5 киловатчаса.
Разделно събиране на хранителни биоотпадъци на процедура се прави единствено в Столична община, се показва в Анализ и оценка на използването на законодателството по ръководство на отпадъците на национално, районно и локално равнище към НПУО 2021-2028 година, оповестен в страницата на Министерство на околната среда и водите. През идващите няколко години следва да се доразвие системите за разделното им събиране в София и да се изградят съоръжения за анаеробно разграждане на такива боклуци в Бургас, Русе и Благоевград.
Отпадъците от храна в курортния комплекс „ Албена “ се „ трансформират “ в ток и топла вода, описа за Българска телеграфна агенция заместник-директорът на сдружението по бизнес развиване Димитър Станев. Курортът е единственият в страната, който разполага със своя биогаз апаратура. Най-трудното беше да научим личния състав да събира разделно питателните боклуци, добави Станев.
По думите му практиката е те да отиват в специфични кофи и по-късно да бъдат извозвани до инсталацията. Там минават през още една сепарация, по-късно се смилат, кашата се хигиенизира и по този начин постъпва в биогаз инсталацията, изясни Станев. После към този момент се „ намесва “ когенераторът, който създава ток и топла вода.
Годишно инсталацията създава към 50 на 100 от силата, нужна за комплекса, добави Станев. Той посочи, че за събирането на питателните боклуци работят с две компании, които извозват боклуци и от региона на Варна.
В края на идната година се чака да проработи анаеробна апаратура за разделно събиране на биоразградими боклуци в Русе, сподели за Българска телеграфна агенция Цветан Йорданов - шеф на общинския отдел " Международно съдействие и планове ". Тя се построява по европроект и е на стойност към 34 млн. лв.. Проектът е на община Русе, а сътрудници са общините Сливо поле, Иваново, Ветово и Тутракан. Част от плана е закупуването на над 2000 съда за сметосъбиране на биоразградими боклуци - хранителни останки от детски заведения, лечебни заведения и заведения за хранене. При анаеробния развой ще се получава газ, от който ще се създава ток, а като остатъчен артикул инсталацията ще генерира и компост.
През 2023 година във Велико Търново ще бъде построена апаратура за преправка на отпадна храна, която първоначално ще бъде употребена от учебните столове, сподели за Българска телеграфна агенция Зорница Кънчева, шеф на Дирекция “Екология “. Тя уточни, че все още остатъците от менюто в заведения за хранене и ведомствени столове се оползотворяват посредством компании, които ги доставят на селскостопански дворове и ферми.
В Благоевградско в момента се построява анаеробна апаратура взаимно с общините Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево, обединени в Регионално съдружие за ръководство на отпадъците. Инсталацията ще е за отнасяне на хранителни и биоразградими боклуци по анаеробен метод посредством суха машинизация. Крайният артикул посредством технологията на суха машинизация ще е компост, остатъчен артикул, както и биогаз метан, който ще влиза в когенерационен модул и ще се създава електрическа сила, описа за Българска телеграфна агенция основният еколог на общината Диана Стефанова. На този стадий не е въведена система за разделно събиране на питателните боклуци, генерирани от популацията, само че това следва да се случи до края на идната година, добави тя.
Събираме ли разделно и даряваме ли непотребната храна?
За попречване на питателните боклуци е належащо прецизиране и детайлизиране на механизма на освобождение от Данък добавена стойност при даряване на храни, защото без него от финансова позиция за компаниите е по-изгодно да ги изхвърлят. Това написа в Анализа и оценка на използването на законодателството по ръководство на отпадъците на национално, районно и локално равнище към НПУО 2021-2028 година В случай, че на равнище Европейски Съюз се вкарат цели за преработване на питателните боклуци и се посочи обсега и равнището на преработване, то ще се създадат съответни разбори за въвеждане на спомагателни принадлежности за реализиране на задачите – основаване на системи за разделно събиране на отпадъците от общините или използване на „ скица за разширена отговорност на производителя “, написа още в документа.
Председателят на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе Красимир Иванчев разяснява за Българска телеграфна агенция, че преди години в града е имало самодейност на ресторантьорите останала годна храна от заведенията да се дава на бездомни. Идеята е била тя да се слага в хладилни витрини, ситуирани в центъра на града, а нуждаещите се да си взимат от тях. От Българската организация по сигурност на храните обаче им обяснили, че храната би трябвало да бъде с етикет със период на валидност и някой да подсигурява, че е качествена. " Сега ресторантьорите предават остатъчната храна на компании, които я взимат и преработват в храна за домашни животни - кучета, котки ", изясни Иванчев.
От няколко години казусът с остатъците от храна в заведенията в курортните комплекси и в местата за настаняване във Варненско е позволен и тя не се изхвърля в общите контейнери, сподели ръководителят на Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (ВАХР) Павлин Косев. По думите му отпадъците се слагат в специфични контейнери или биоразградими чували и се изнасят от профилирани компании. Може да се каже, че в курортите към Варна разделното сметосъбиране към този момент е реалност, уточни Косев. Според него изхвърлянето на храната от заведенията е регламентирано и общината следи строго за спазването на разпоредбите. Проблемът е, че те не важат и за жителите, разяснява още ръководителят на ВАХР.
Проблемът с питателните останки е напът да се реши и в общините Враца и Мездра, които извършиха план за компостиране на биоразградими боклуци. По плана беше построена съвременна компостираща апаратура и бяха доставени общо 544 контейнера за двете общини за разделното им събиране. Част от тях са особено надписани, че са за хранителни боклуци. Кметовете на Враца и Мездра – Калин Каменов и Иван Аспарухов са единомислещи и безапелационни, че следва още работа, до момента в който хората се научат да събират разделно остатъците от трапезата си и да ги изхвърлят в избраните за това контейнери.
От края на 2016 година до началото на 2018 година по план на Сдружението на Югозападните общини (СЮЗО) са раздадени 800 компостера за домашно компостиране в Благоевградско. Проектът е финансиран по Програмата за трансгранично съдействие сред България и Северна Македония, като раздадените компостери са по 400 от двете страни на границата. Интересът към компостиране в семействата е бил доста огромен, изключително в по-малките обитаеми места, където хората живеят в еднофамилни къщи, сподели за Българска телеграфна агенция изпълнителният шеф на СЮЗО Любица Томова. По данни на сдружението към 40 на 100 от отпадъка от семействата може да се компостира. Могат да се компостират единствено храни, които не са от скотски генезис, уточни Томова.
Към момента няма построена система или сложени специфични кофи за изхвърляне на храна от семействата, само че е създаден план, с който ще се кандидатства за финансиране през идващия програмен интервал, сподели за Българска телеграфна агенция Росица Копривчина, шеф на Дирекция „ Транспорт и екология “ в Община Стара Загора. От думите ѝ стана ясно, че заведения за хранене и хипермаркети би трябвало да имат подписан контракт с компания, която да се грижи за оползотворяването на непотребната храна, която те генерират. „ Ресторантьорите започнаха да поръчват по-малко храна - толкоз едвам стигне за обслужване на клиентите им и не се презапасяват с артикули “, разяснява Вени Петрова, ръководител на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Стара Загора. Тя изясни, че огромна част от бизнеса в региона се включва в разнообразни благотворителни акции в поддръжка на нуждаещите се.
След вълната от съпричастност и самодейностите на доброволци по време на пандемията, даряването на храни става все по-сложно като организация, обясниха организацията на професионалните готвачи от Смолян Chef's club Smolyan, която има богат опит с благотворителни акции и даряване на топла храна. Дори в случаите, когато биха могли да се дават годни храни, които са в остатък от дадени заведения, тяхното даряване за обществени домове или нуждаещи се групи е обвързвано с тежка бюрократична процедура и попълване на купища документи, разяснява Снежана Орлова от клуба. Постоянно решение в тази посока може да бъде основаването на хранителна банка, която към този момент в Смолян липсва, прибавя тя.
Репортерска инспекция измежду шефове на заведения за хранене и бистра в Търговище показва, че храна в тях се подготвя в такива количества, че да се изхвърля минимално. Остатъците от клиентите в множеството случаи отиват непосредствено в контейнерите. Бистрата, които имат и обедни менюта, са с контракти за остатъчната храна, която след това се употребява за изхранване на животни. Управителят на бистро „ Родопа “ Ива Костова сподели за Българска телеграфна агенция, че има случаи когато хора, най-вече бездомници, нощуващи на гарата в Търговище, „ се примолват за храна – в никакъв случай не сме отказали “.
В цялата област Търговище няма контейнери, обособени за хранителни боклуци.
В Монтана и региона няма компания, която да се занимава с оползотворяване на храни с изминал период на валидност, откри репортерска инспекция на Българска телеграфна агенция. В доста търговски обекти и заведения за хранене се случва да остане храна, само че тя се изхвърля. Собственик на заведение за продажба на прясно приготвена храна, намиращо се до входа на огромен хипермаркет в Монтана, съобщи, че дневно се подготвят по 20-25 разнообразни ястия, от които някои остават до вечерта. В 17:00 часа се прави понижение на някои храни, за да се продадат, само че не всеки път се случва, поради което от време на време се постанова да се изхвърлят. Друг притежател на заведение за подготвяне и доставка на храна за обяд до домове, компании и офиси, съобщи за Българска телеграфна агенция, че не рискува с приготвянето на доста храна, тъй като ще би трябвало да я изхвърли и да инкасира загуби, в случай че остане.
Пепа Димитрова, шеф на „ Домашен обществен патронаж, дневен център за остарели хора и обществена столова “ в Казанлък разказа, че някои локални заведения имат процедура да доставят остатъчната си храна в обществената столова. Тя приветства самодейността и приканва повече притежатели на хранителни обекти да се свързват с центъра.
В Сливен няма процедура да се подарява оставаща от заведения за хранене и заведения храна като се изключи избрани начинания, сподели за Българска телеграфна агенция Христо Стоянов, ръководител на Регионалната конструкция на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в Сливен. Той напомни, че по време на пандемията заведения от районната конструкция хранеха медици от коронавирус отделенията в града.
Друга сходна самодейност е имало по време на новогодишните празници, когато може да се купи храна, която да се остави за нуждаещи се. „ Ние сме отворени за сходен тип начинания, само че това би трябвало да се прави по верния метод, да бъде регламентирано. Фирми, които имат кетъринг в категоризациите, са осведомени и дават отговор на изискванията “, уточни той.
На територията на област Разград липсват хладилници, от които хората в усложнение да могат да си взимат храна, няма и заведения за хранене или заведения, които да раздават безвъзмездна храна на нуждаещите се.
Благотворителна самодейност, която закупи известност в доста градове в страната, откри почитатели и в Кубрат - против хранителен магазин в централната част на града беше сложена кутия с надпис " Ако имаш - остави, в случай че нямаш - вземи ". Доскоро хората оставяха храна за нуждаещите се, само че, за жалост, все още кутията е свалена, сподели за Българска телеграфна агенция инициаторката на благородната самодейност Ива Димитрова.
Няма процедура заведенията в Кюстендил да дават храна за хора, изпаднали в потребност, тъй като няма основан работещ механизъм за това, сподели за Българска телеграфна агенция Станислав Георгиев - един от притежателите на заведения в Кюстендил. По думите му на няколко пъти той персонално е опитвал да предлага годна храна на обществени заведения в региона, само че му е било отказвано да я одобряват.
За да не стигат до изхвърляне на храна и респективно финансови загуби, заведенията в района на Кърджали ползват практики, както на доста места в страната – купуват по-малки количества. Друга процедура е да дават на половин цена, а някъде и гратис, храна от обедното си меню на личния състав, а също по този начин и да рециклират храната, откри инспекция на Българска телеграфна агенция.
В Силистра няма система за събиране на изхвърлена храна от семействата и непотребна храна от заведения за хранене и хипермаркети. През последните години, по време на пандемията, двама притежатели на заведения за хранене в Силистра даряваха безвъзмезден обяд на хора в потребност. Още не е ясно дали благородната самодейност ще продължи и тази зима.
Засега няма система за събиране и оползотворяване на остатъците от храни в хипермаркетите и семействата в Перник, откри Българска телеграфна агенция.
„ Топъл обяд “ има в доста общини, усилват се искащите и потенциалът
Повечето общини и общински региони работят по програмата за даване на храна „ Топъл обяд “, която завърши в края на септември. Вече може да се кандидатства с планове за даването на топъл обяд и по новата Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027 година Услугата ще се финансира по омекотен ред като плануванаъа безплатна финансова помощ е 127 737 000 лв., информира Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Топъл обяд “ е целогодишна мярка, ориентирана към хора с ежедневна потребност от поддръжка и липса на достъп до ежедневна храна. Целта е да се доближава и до отдалечени места, където хората изпитват още по-сериозни усложнения за прехраната си, включително вследствие на форсмажорни условия.
Резултатите от Структурирано изследване на крайните получатели на помощта по програмата за интервала 2014-2020 година демонстрират, че над половината (53%) от подкрепените лица с топъл обяд живеят в по-малки градове. Приблизително равни дялове от ползващите услугата са жителите на регионалните градове (23%) и на селата (20%), а нищожен дял (3%) от ползващите помощта живеят в столицата, се показва в новата Програма за храни 2021-2027 година Къде и по какъв начин е проведено даването на топла храна в страната, изследваха кореспондентите на Българска телеграфна агенция.
По-голям потенциал по програмата „ Топъл обяд “ декларират общините от област Търговище за идващия програмен интервал. Целта на Община Търговище е услугата да продължи до 30 септември 2025 година Социалният патронаж на територията ѝ обгръща 641 души. Услугата „ Топъл обяд “ в община Попово ще бъде продължена до 2025 година Досега са я употребили 150 нуждаещи се и броят им ще се резервира, защото това е оптималният потенциал, изясни Българска телеграфна агенция Свилена Анкова, шеф на „ Заведения за обществени услуги “ към Община Попово. Заявления за прилагане на услугата към 26 септември са подали 237 кандидат-потребители.
Ще се кандидатства за продължение на услугата и в региона на Омуртаг като задачата е броя да бъде увеличена с 30, сподели за Българска телеграфна агенция Румяна Илиева, основен специалист в „ Европейски стратегии и планове “ към общинската администрация. Досега в община Опака от „ Топъл обяд “ са се възползвали 300 души, в този момент администрацията ще кандидатства за продължение на услугата за 450 души, посочи Вилдан Османова – основен специалист „ Бюджет и счетоводство “ към общинската администрация. Доскоро планът „ Топъл обяд “ в община Антоново е обслужвал 450 индивида, а новото планово предложение е за 500 души, сподели за Българска телеграфна агенция Татяна Петрова – шеф на дирекция „ Финансово-стопански действия и ръководство на собствеността “.
В Русе има две обществени услуги, посредством които се дава храна на уязвими хора - " Социален патронаж ", при който храната се заплаща и " Обществена столова ", която е безвъзмездна, защото е по европроект, описа за Българска телеграфна агенция шефът на локалното общинско дружество " Обществена столова и обществени жилища " в Русе Мариан Димитров. „ Обществената столова " е нараснала потенциала си от началото на пандемията повече от два пъти и към този момент оказва помощ на 250 души.
В община Казанлък се предлага услугата „ Домашен обществен патронаж, дневен център за остарели хора и обществена столова “. Към момента от нея се възползват 340 души от цялата община, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на центъра Пепа Димитрова. Храната се доставя до адрес в Казанлък и близките обитаеми места, може да бъде взета и на място от трапезарията като изискване е тя да се одобри от лицето, което употребява услугата. „ Социалният миг е, че потребителите заплащат храната на по-ниска цена, в която не са включени разноските за личния състав, обслужващ услугата, тези разноски се поемат от локалната администрация “, акцентира Пепа Димитрова. Кандидатства се с попълнена бланка на място, само че сега има лист с чакащи, защото потенциалът на услугата е напълнен. Пепа Димитрова разяснява още, че в услугата съвсем не остава неоползотворена храна.
Община Хасково работи по две стратегии, които са свързани с подготвяне и доставка на храна – „ Домашен обществен патронаж “ и „ Топъл обяд “, заяви началникът на отдел „ Здравеопазване и обществени действия “ в администрацията Златка Караджова. Патронажът е разходвал бюджет от началото на година до момента за близо 90 000 лв., а „ Топъл обяд “ от края на юни до момента – 101 500 лв. за 500 консуматори. Предстои те да се усилят на 700 души, като ползата е доста огромен – към този момент имаме към 1100 заявки, посочи Караджова. От 2020 година общината има и 3-годишен контракт за подготвяне и доставка на храна за детските градини, учебни заведения и обществени домове в общината. Контрактът с Едноличен търговец „ Тано – Николай Траилов “ е за 8,5 млн. лв. като сдружението е контрагент и за двете обществени услуги. Ежедневно подготвяме храна за сред 10 000 и 12 000 души, разясни Траилов. По думите му Фирмата работи и в общините Димитровград, Свиленград и Стамболово, а храната не остава, защото е по поръчка.
Във всички общини на област Сливен се извършва планът „ Топъл обяд “, който е безвъзмезден, има и услуга „ Социален патронаж “, като тя се заплаща на преференциални цени. В община Сливен през последната година по плана са обхванати 1600 души, сподели пред Българска телеграфна агенция Здравка Катилеева от локалния обществен отдел. В община Котел по плана „ Топъл обяд “, който завърши през септември, т.г., през работните дни на седмицата храна получаваха 2100 души в 17 обитаеми места, сподели пред кореспондент на Българска телеграфна агенция Десислава Пепелишева, шеф на " Социални и филантропични действия " в общината и началник на плана. В община Нова Загора до момента 291 лица са минали през услуга „ топъл обяд “, като потребителите са от град Нова Загора и от 26 села в общината, се показва на общинския уебсайт. Община Твърдица успя да удължи периода по плана до края на годината, без да има спиране и обгръща към 600 души, сподели кметът Атанас Атанасов. В момента в останалите три общини се събират заявки за новия план и общините аплайват от плана, като се чака да почнат още веднъж работа при започване на ноември и с по-голям потенциал.
Социално слабите и хората в усложнение в област Разград се подкрепят с храна по разнообразни стратегии и планове, главната е „ Топъл обяд “, а в обособени общини и по програмата „ Обществени трапезарии “, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на Дирекция „ Социално подкрепяне “ Татяна Костова. В множеството общини топлият обяд е предоставян до края на септември, а в този момент общините приготвят планови за продължение на програмата. В община Разград до края на септември топла храна са получавали 300 нуждаещи се, подхванати са дейности за продължение на програмата. Общо 500 нуждаещи се консуматори от района получават топла храна и посредством Домашния обществен патронаж, заяви за Българска телеграфна агенция Кольо Колев, основен специалист в общината. За празници за тях има и пакети с храни от първа нужда, предоставяни посредством БЧК, компании или организации. Община Лозница има утвърден план за даване на храна на 400 индивида. В Цар Калоян се изхранват 60 консуматори. В Исперих подготвят план за 160 обществено слаби. В Кубрат топъл обяд ще бъде обезпечен за 350 извънредно нуждаещи се. В община Завет 120 лица се изхранват посредством социална столова, като се приготвя план за кандидатстване по стратегия „ Топъл обяд “, която да покрие потребностите на тези 120 души от новата календарна 2023 година В община Самуил са разпознати 327 нуждаещи се, като 27 души се хранят в социална столова, а 300 души се поддържат по стратегия „ Топъл обяд “. Според Таня Костова поради рецесията и повишаването на живота, ползващите трапезариите се усилват.
Домашният обществен патронаж във Велико Търново в момента има 462 консуматори – пенсионери и хора с увреждания, сподели за Българска телеграфна агенция Росица Димитрова, шеф на Дирекция „ Социални действия “ в община Велико Търново. За минималния пакет, който се доставя 21 дни в месеца и се състои от чорба и главно ядене, само че без самун, цената е 4 лв., в случай че има и половин самун в пакета - цената е 4,70 лева За ежедневна доставка на цялостния пакет цената на абонамента е по-малко от 100 лв., уточни Димитрова. Хората от най-уязвимите групи употребяват услугите на социална столова в центъра на града, в която са записани 135 индивида и половината получават безплатната топла храна на място. Хората От седем години средствата се обезпечават от фонд „ Социална протекция “ към МТСП. Проектът ще завърши в края на годината, само че от общината имат намерение да аплайват по стратегия „ Топъл обяд “ като целевата група ще доста по-голяма.
Община Стара Загора в помощ на възрастните хора предлага услугата „ Домашен обществен патронаж “, сподели за Българска телеграфна агенция заместник-кметът Иванка Сотирова. Капацитетът ѝ е 350 души и работи на цялостен размер, сподели шефът на услугата Гергана Тодорова. Повече от 90 на 100 от потребителите употребяват и услугата за доставка на храната до дома. Стойността на дневното тристепенно меню варира от 2 до 3 лв. според от продуктите. От думите на Тодорова стана ясно, че, за жалост, донорите липсват.
В област Ямбол безплатен топъл обяд получават над 1600 нуждаещи се. В региона не действат други обществени трапезарии, с изключение на тези към общините. Общинските администрации към този момент са кандидатствали за продължение на плановете „ Топъл обяд “ и през новия програмен интервал, оповестиха оттова за Българска телеграфна агенция.
Безплатна храна в община Ямбол получават 700 души в затруднено материално състояние. На доставките на топъл обяд разчитат също 600 възрастни и самотноживеещи хора в 44-те села в община Тунджа, а в крайграничната община Болярово – 270 индивида. Община Елхово осигурява гратис хранене на 50 свои поданици с ниски приходи и здравословни проблеми. Към момента тази обществена услуга не се предлага единствено в община Стралджа. Мотивът на администрацията е, че от нея се възползват най-вече маргинализираните групи. „ Няма да храним хора, които не работят, крадат “, разяснява за Българска телеграфна агенция заместник-кметът Гроздан Иванов.
Община Монтана храни всекидневно по 480 индивида в домашния обществен патронаж в града и по 200 други в диетичния стол. Това са обществено слаби и трудноподвижни хора, на които храната се доставя до домовете. В патронажа и диетичния стол храна не се изхвърля, защото се подготвя за прецизен брой хора. Община Берковица изпълнява план за даване на безвъзмезден топъл обяд на 50 извънредно нуждаещи се хора – обществено слаби, заболели и трудноподвижни хора. Проектът се финансира от фондовете на Европейски Съюз и по него всеки работен ден 50 души получават чорба, главно ядене, самун, а в някои дни и десерт. В домашния обществен патронаж в Берковица всекидневно се подготвя храна за към 200 души.
В Ловеч Общината обезпечава изхранване на 300 нуждаещи се от поддръжка посредством Домашния обществен патронаж. Той има две бази – в Ловеч и село Дойренци. Финансирането е от общинския бюджет, като за тази година е в размер на над 867 хиляди лв.. Потребителите заплащат и такса, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската администрация.
В града има и частен домакински патронаж. До края на годината по целева стратегия „ Обществени трапезарии “ към Фонд „ Социална протекция “ се хранят 150 души в Троян. Те получават всеки ден гратис топла храна. Стойността на плана е 132 хиляди лв., финансиран от националния бюджет. Другата услуга е Домашен обществен патронаж – половината средства се обезпечават от общинския бюджет, а останалата част от потребителите, като са обхванати 260 души. Останалите общини в региона също са кандидатствали по планове за топъл обяд на нуждаещи се.
Осигуряването на топла храна за възрастните, самотноживеещите и хората в неравностойно положение област Враца се обезпечава от години от звената „ Домашен обществен патронаж “. Услугата се предлага във всичките 10 общини в региона. В най-голямата от тях – Враца, общинското дружество „ Социални действия “, към което е патронажната грижа, доставя храна на 350 консуматори в града и множеството села. Още 200 обществено слаби семейства получават храна по програмата „ Топъл обяд “. След следващото удължение на действието на програмата, продължава набирането на консуматори на услугата както във Враца, по този начин и в останалите общини.
В област Кърджали в помощ на хората в неравностойно състояние програмата „ Топъл обяд “ действа на територията на шест от общо седем общини в региона. От няколко дни и в седмата община – Черноочене се набират документи за включване. Броят на хората, които всекидневно в делничните дни получават топъл обяд надвишава 7 500 индивида като най-вече са в община Кърджали – 2 100. Още 100 индивида в общината получават услугите на социална столова, по фонд „ Социална протекция “.
Социалният патронаж единствено за град Плевен е с потенциал от 400 души, който е доближат, сподели за Българска телеграфна агенция Светлана Костадинова, началник-отдел „ Връзки с обществеността и протокол ”. Ако потребителят е декларирал обяд и вечеря, цената за месец от 99.90 лева, дружно с самун и доставка, а единствено за обяд е 70 лева В селата Коиловци, Бохот, Пелишат и Мечка, както и в град Славяново има основани общински кухни, които са с потенциал от 215 души. Община Гулянци подпомага нуждаещите се хора с безвъзмезден обяд по разнообразни стратегии и планове от 2009 година, заяви Надя Любенова, основен експерт в локалната администрация. На топъл обяд всеки работен ден могат да разчитат 200 консуматори от всички обитаеми места в общината. Безплатната храна се подготвя и разнася от Домашен обществен патронаж, чийто потенциал е 500 души. От тях 300 са клиенти на обществената услуга, а останалите 200 са по план „ Топъл обяд “.
Около 3869 души в Пловдив получават гратис или с доплащане ежедневно храна посредством обществените планове на община Пловдив, заяви за Българска телеграфна агенция Георги Титюков, зам.-кмет по “Спорт, юношески действия и обществена политика ”.
Чрез плана " Топъл обяд към края на септември всеки ден 1769 души получават изцяло гратис чорба, главно с месо и две филии самун. Изискването за включване в нея е да са под линията на беднотия, която е 413 лв., само че по отношение на инфлацията е повишен прагът по програмата до 451 лв.. Титюков разясни, че цената е закрепена като при началото на програмата през 2016 година тя е била 2.50 лв. на човек дневно, а към днешна дата по отношение на инфлацията от 1 октомври е 3.20 лв..
Община Пловдив дава и " Домашен обществен патронаж ", който доставя храна всеки работен ден до дома на 400 души. Има такса, % от пенсията, само че не повече от 120 лв., сподели Титюков. Друга обществена услуга, която се извършва от районните кметства, е " Диетични и диабетични трапезарии ". Там потребителите са 1700 души. Заплащането е 1.50 дневно, а общината доплаща на компаниите по 1.65 лв..
Обществените трапезарии във Варна обслужват 1 105 души, чиито приходи са под линията на беднотия, оповестиха за Българска телеграфна агенция от общинската дирекция „ Социални действия “. Финансирането на активността им е напълно от бюджета на града. На територията на общината работят две общински трапезарии. Ако от приготвената за съответния денхрана остане нераздадена, тя се дава на хората, настанени в Приюта за бездомни и небогати в града. Сега общината чака финансиране за обезпечаване на топъл обяд за още хора, като парите ще бъдат обезпечени по стратегия „ Храни 2021-2027 година “. В този план ще бъдат включени 300 души от уязвими групи.
Община Силистра работи по контракт с Фонд „ Социална протекция “ към МТСП за даване на обществена услуга „ Обществена столова “ през 2022 година като са утвърдени 150 консуматори. В момента се приготвя кандидатстване и за новия програмен интервал. В Силистра има и Център за краткотрайно настаняване на бездомни, където също се обезпечава безвъзмездна храна. В Дулово обществена столова има от шест години и обслужва 100 души. В Алфатар работят по „ Топъл обяд “ с към 300 души, а в община Главиница - с 320 души. Община Ситово има опция да кандидатства с план по процедурата „ Топъл обяд “, който ще разреши продължение на даването на топлия обяд за нуждаещите се лица. В Тутракан също приготвят кандидатстване по програмата за новия програмен интервал. Там хората в потребност се подкрепят и със средства от благотворителни прояви. В Кайнарджа безплатна храна получават над 400 деца и възпитаници от образователните заведения и детските градини. Социални кухни и трапезарии се провеждат от неправителствени организации или ресторантьори по време на огромни празници.
Повече от 1000 деца и възрастни в потребност се възползват от обществените услуги, които община Шумен предоставя посредством разнообразни планове, заяви за Българска телеграфна агенция Зорница Георгиева, младши специалист „ Връзки с обществеността " в локалната администрация. Безплатен топъл обяд на хора в потребност се дава посредством публичната столова. Топла храна ежедневно получават 110 души в затруднено обществено състояние. Други 320 трудноподвижни и самотни възрастни и хора с увреждания от Шумен и обитаемоте места в общината получават топла храна до домовете си от домашния обществен патронаж, за който се заплаща минимална месечна такса. Преди година и половина кухнята беше преместена в актуализирана постройка като със средства на общината и с подаяние от компания „ Алкомет “ беше обезпечено ново кухненско обзавеждане. Дейността и на двете услуги се финансира напълно от общинския бюджет. Община Шумен ще продължи да обезпечава безвъзмезден топъл обяд на 650 души и по новата Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027.
Община Перник разчита най-вече на услугата „ Топъл обяд “, заяви шефът на дирекция „ Хуманитарни действия “ в общинската администрация доктор Татяна Вангелова. Храната се дава на хората в усложнение в два мобилни пункта или непосредствено по домовете като потенциалът на услугата е 120 души. След индексацията на пенсиите броят на правоимащите е понижен до 75 души, нови заявки обаче се одобряват непрестанно, уточни Вангелова. Програмата „ Топъл обяд “ е естествено продължение на публичната столова, която бе осъществена през 2020 година Функционира и домакински обществен патронаж. Срещу възнаграждение сред 70-100 лв. месечно се обезпечава всекидневно по един топъл обяд.
Чрез домашния обществен патронаж в Кюстендил се обслужват общо 300 души, споделиха за Българска телеграфна агенция от Общината. Патронажът подготвя и доставя храна по домовете на потребителите. Шестима са обхванати в общинската обществена столова, която е ориентирана към облекчаване потребностите от храна за лица, които са изпаднали в неспособност да обезпечат сами прехраната си и дават отговор на нужните критерии за прилагане на обществената услуга. Общо 180 души получават топъл обяд в Кюстендил по плана, финансиран по Оперативна стратегия за храни и/или главно материално подкрепяне 2021-2027. Други 140 души от общината се хранят посредством целевата стратегия " Обществени трапезарии - 2022 година ", посредством Фонд " Социална протекция ".
Община Смолян отново кандидатства по схемата „ Топъл обяд “, финансирана от Програма за храни и главно материално подкрепяне 2021-2027 от Европейски обществен фонд. По тази стратегия общинските обществени служби в област Смолян залагат на по-трайни решения за обезпечаване на храна за хора от уязвимите групи.
По данни на Регионална дирекция „ Социално подкрепяне “ на територията на област Благоевград има обществени трапезарии в общините Благоевград, Кресна, Петрич, Сатовча и Симитли. Капацитетът им е 200 души за обществените трапезарии в Сатовча и Петрич, 150 души за община Благоевград, 100 за Кресна и 70 за Симитли. Социалната активност „ Домашен обществен патронаж “ се предлага във всички 14 общини на територията на област Благоевград. В съответните общини се обслужват сред 50 и 450 души. Общо хората, които се обслужват от обществения патронаж са към 2600 души.
Топла храна оферират църкви, БЧК и неправителствени организации
Социална столова действа към Ловчанска митрополия от 2004 година Топла храна всеки ден получават към 20 небогати и бездомни ловчанлии. Продуктите са от донори, а храната се подготвя от доброволци, напомни за Българска телеграфна агенция Ловчанският митрополит Гавриил. Такава кухня за обществено слаби хора има и към църквата " Св. преподобна Параскева " в Троян. В нея се дава топла храна също на 20 извънредно нуждаещи се, описа Ваня Божкова, която сега се грижи за кухнята. Храната се раздава три дни в седмицата.
Социална столова има и към храм „ Св. Иван Рилски “ в Търговище, която повече от 25 години храни хора от разнообразни етноси и религии. Финансирането е от донори, които резервират анонимност - „ хора, на които Христос им е в сърцата “, сподели отец Славчо Проданов - архиерейски наместник на Търговищка духовна околия. „ Социалната столова се грижи за всички еднообразно, тъй като всички живеем под единия Бог “, добавя свещеникът.
В Благоевград има една обществена кухня, основана от доброволци. Тя е на територията на храм „ Свети Николай “ в благоевградския квартал „ Грамада “ и е основана с благословията на Неврокопския митрополит Серафим. В нея се изхранват един път седмично, в събота, сред 200 и 250 души.
Кризисна столова на БЧК в Русе предоставя повече от 10 години храна на 40 бездомни през студените месеци, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на регионалната конструкция на БЧК в крайдунавския град Антоанета Ябанозова. Трапезарията се устоя с финансиране от националното управление на БЧК, като разчита доста на донори. " Подготвяме трапезарията за наближаващите студени месеци. Предвиждаме тя да отвори в средата на идния месец. Отново ще раздаваме седмични хранителни пакети - самун и консерви, както и топла чорба, чай и сандвичи. Бездомните ще получават също обществени и здравни съвещания, ще ги насочваме и към разнообразни институции според от техните потребности ", изясни Ябанозова. По думите ѝ БЧК продължава и огромна акция в съдействие с известна верига хипермаркети за набиране на дълготрайни хранителни артикули от клиенти, които желаят да дарят и се разпределят за обществено слаби.
Областната организация на БЧК в Ямбол също работи по стратегии за хранително подкрепяне. В техните пунктове предходната година са раздадени пакетирани храни на 5000 нуждаещи се, по описи от Агенцията за обществено подкрепяне. Очаква се стартирането на новите европейски стратегии за задачата. По план на БЧК безплат
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ